Франклин Пиърс
(1804-1869)
Франклин Пиърс - снимка Уикипедия
Франклин Пиърс (Franklin Pierce) е четиринадесетия президент на Съединените щати (1853-1857) в период на привидно спокойствие, постигнато с Компромиса от 1850 година. Той е представител на Демократическата партия, политик от Севера със симпатии към Юга, който не се обявява против робството.
Роден е на 23 ноември 1804 година близо до Хилсбъроу, Ню Хемпшир. Баща му, Бенджамин Пиърс, е фермер от граничните територии, който по-късно участва във войната за независимост и два пъти губернатор на Ню Хемпшир. Майка му е Ана Кендрик. Франклин Пиърс е петото от осем деца. Той има четирима братя и три сестри.
Първоначално Франклин учи в Хилсбъроу Сентър, а на 11-годишна възраст се мести в Академията на Хекок. През пролетта на 1820 влиза в Академията Франстаун. Постъпва в Боудоин Колидж в Брънзуик, Мейн, където изучава литература и участва в литературни, философски и политически клубове. Запознава се с писателя Натаниъл Хоторн, с когото поддържа приятелски отношения в продължение на дълги години.
След дипломирането си Франклин Пиърс следва право в Нортхамптън, Масачузетс. След като получава правото да практикува като адвокат през 1827 започва работа като такъв в Конкорд, Ню Хемпшир. На 24-годишна възраст влиза в политиката. Избран е за долната камара на щатския парламент на Ню Хемпшир, където служи един мандат, а след това става неин говорител.
На 19 ноември 1834 година Пиърс се жени за Джейн Мийн Епълтън, дъщеря на бившия президент Боудуин Колидж. Но Джейн е пълна противоположност на Пиърс – тя е аристократка, скромна и дълбоко религиозна, въздържателка и често страда от здравословни проблеми (депресия и туберкулоза). Тя ненавижда живота във Вашингтон и иска да се върнат в Ню Хемпшир, както става през 1841. Имат три деца, но първият им син умира в ранна детска възраст, вторият – на четиригодишна възраст от коремен тиф, а единственият им оцелял син Бенджамин, умира на 11-годишна възраст при трагичен инцидент. Според Джейн смъртта на третият им син е наказание от Бога заради политическата дейност на нейния съпруг.
През 1830 година Пиърс заминава за Вашингтон и влиза в Камарата на представителите и в Сената. На 27-годишна възраст той е най-младият конгресмен, представител на Демократическата партия. Става председател на Комисията за пенсиите. По-късно взема участие като доброволец в Мексиканско-американската война. Произведен е в чин бригаден генерал. През 1850 година става член на Конституционния Конвент на Ню Хемпшир, а след това и председател. Неговият успех на президентските избори през 1952 година е бил изключителна изненада за всички. Така той става най-младият президент до момента. Пиърс е първият президент, който когато потвърждава клетвата за своя пост, поставя ръката си на закон, а не на Библията. По-голямата част от обкръжението на Пиърс и новият кабинет са млади хора, без опит в политиката.
Привлекателният му външен вид и способността му да създава приятелства му е от полза, но не е щастлив в личния си живот. Франклин Пиърс е чаровен, любезен, внимателен, религиозен човек. Като президент обаче взема много решения, поради които е критикуван и печели репутацията на един от най-лошите президенти в американската история, неспособен да се справи със ситуацията в променящата се Америка. Пиърс не е в състояние да управлява разумно и стабилно, губи доверието на обществеността и остава без подкрепа.
Франклин Пиърс се е отличавал с представителен вид и безконфликтен характер, но не е бил изключителен политик. Той не успява да избегне гражданската война. Популярността му пада рязко след обявяването му в поддръжка на Акта Канзас-Небраска, който отменя Компромиса от Мисури и отново поставя въпроса за робството на Запад. Допълнителни проблеми създава и тайно съставения Манифест Остенд, предвиждащ присъединяването на Испания и Куба и подкрепящ робството. Пиърс не получава подкрепа за втори мандат и следващите президентски избори печели Джеймс Бюканън. Загубата води Пиърс до алкохолизъм и бракът му се разпада. По време на гражданската война се обявява в подкрепа на Конфедерацията, което окончателно срива неговия авторитет.
Франклин Пиърс умира от цироза на 8 октомври 1869 година.